- непремълчьно
- НЕПРЕМЪЛЧЬНО (1*) нар. Неумолчно:
престани ѹбо зижаи неправдѹ˫а. да не храмъ таковыи на обличениѥ тебе предъ бг҃мь обрѧщетсѧ ѹкрашенъ и высокъ сто˫а. вопи˫а же на тѧ. въ вѣкы. и непремолчьно съ иѥремиѥмь. (ἀσίγητα) ПНЧ 1296, 74а.
Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.) / АН СССР. Институт русского языка. — М.: Русский язык. Главный редактор Р. И. Аванесов. 1988.